Силиконови херметици: свойства и използване – 1 част

По рано, преди да се появят силиконите, фугите са се правели с различни замазки, самоделен маджун и смеси от битум, които не са удовлетворявали изцяло решението на задачата. С постъпването на този нов материал на пазара изпълнението на ремонтните дейности се улесни значително, като при това съществено се повиши и качеството. Структурата на херметика от силикон прилича на лепкава плътна смес, която е перфектна за попълване на различни дупки и фуги, за залепване на резервни части и херметизиране на пролуки.

Покриването с този материал пази повърхността от въздействието на пагубни вещества и от проникването на влага. С какви предимства още се отличават силиконите, разберете в тази статия.

Видове силикони по компонентния им състав

Компонентният състав на силиконите е много сложен. При производството им в тях добавят такива вещества като:

• Силиконов пластификатор –прави материала еластичен;
• Вулканизатор, който придава на материала лепкавост;
• Силиконов каучук (основа);
• Адхезивен грунд –осигурява здраво сцепление на материала с повърхността;
• Усилвател – осигурява здравина;
• Пълнител, който придава цвят.

Всички херметици от силикон се делят на две основни групи:

1. Еднокомпонентни – често се използват за строителство и ремонт;
2. Двукомпонентни – използват се в промишлеността.

На свой ред еднокомпонентните силикони, в зависимост от основната си съставка, биват:

• Алкални. Тези силикони влизат в групата на материали със специално предназначение, а основната им съставка са амини.
• Киселинни. Маркират се с буква „А“ и се отнасят към групата на универсалните силикони, които не струват много. При производството им за основа се използва оцетна киселина, чийто мирис може да се усети при втвърдяването на масата. Недостатъкът на киселинния силикон е, че не е съвместим с много от цветовете, тъй като предизвиква ускоряване процеса на корозия. Препоръчва се да се използва с мраморни елементи и с циментени материали, които съдържат алкални частици.
• Неутрални. Перфектно неутралният силикон се съчетава с повърхности, направени от всякакъв вид материали, заради компонентния състав, в чиято основа влиза кетоксим или спирт.

При избора на един или друг вид силикон обърнете внимание на използваните при производството му специални добавки. Има 4 основни вида добавки:

1. Оцветители. Цветни пигменти се добавят в състава при производството, затова след изсъхване материалът не се боядисва.
2. Механични пълнители. Осигуряват перфектно сцепление на силиконовата маса с обработваната повърхност.
3. Натурални разширители. Намаляват вискозитета на силикона.
4. Фунгициди. Помагат за унищожаването на плесента и гъбичките.

Важно! Ако вземем предвид характера на добавката, можем значително да разширим областта на използване на херметика.

Силикони – характеристики

Може да Ви се стори странно, но еластичният и мек силиконов строителен херметик се произвежда от здрав материал – силиций, който се среща под формата на кварц или пясък. От него се правят полимери, които влизат в състава на силикона. Изхождайки от това, се отделят редица предимства, сред които:

• Способност да се разтегля, което позволява силиконът да се използва на подвижни съединяващи се участъци;
• Висока степен на здравина;
• Перфектен показател за адхезия – херметизира съединения между елементи от керамика, стъкло, дърво, бетон, метал, пластмаса;
• Устойчивост към ултравиолетовите лъчи и въздействието на агресивните миещи компоненти;
• Силиконът е термоустойчив – запазва защитните характеристики в условия на голям температурен диапазон ( от -50 до +300 градуса);
• Устойчивост към въздействието на природните фактори, която позволява силиконът да се използва както вътре в помещенията, така и навън;
• Не реагира към появата на плесен и бактерии.

Недостатъци на силиконите

С редица предимства, силиконът все пак има и недостатъци, сред които са:

• Невъзможност на повечето силикони да се използват на влажна повърхност;
• Силиконите, които нямат много органични вещества в състава си, не подлежат на оцветяване с обикновени бои;
• Недостатъчна адхезия на тесни пластини от полипропилен, поликарбонат, полиетилен, флуоропласт и PVC.

Важно! Решението на проблема е да си купите по-скъп силикон за професионална употреба.

Видове силикони по предназначението им

Видовете силикони са много. От това какъв точно избор ще направите зависи мястото и характерът на използване на материала. По предназначението си силиконовите херметици биват:

• Строителни;
• Специални;
• Автомобилни.

Най-популярни видове сред тях са следните:

Универсален силикон

Има високи показатели на адхезия, устойчивост към въздействието на атмосферните налети и светлината. Може да се използва за запълване на пролуки по мивки и вани, душ кабини, батерии и тръби, да се херметизират фенери, фарове, корнизи.

Санитарен силикон

Използва се на места с повишена степен на влажност, например в кухни, баня и тоалетна, където повърхността е подложена на въздействието на гъбички. Основните места, където се използва, са най-вече тръби, душ кабини, мивки, вани, тоалетни чинии. За този силикон е присъща:

• Високата степен на адхезия на алуминиевите и непорестите повърхности;
• Не се повлиява от въздействието на агресивните миещи компоненти;
• Защитава защитните си свойства дълго време;
• Издържа на кратковременно нагряване до +150 градуса.

Автомобилен силикон

Използва се за изпълнение на технически дейности и при смяна на накладките на автомобилите. Отличителните особености на този силикон са:

• Противостои на въздействието на антифриза, машинното масло, водата;
• Издържа на кратковременно въздействие на температура до +300 градуса;
• Не се разтича при нанасяне;
• Не се поддава на стареене.

Важно! Специалистите не препоръчват да се допуска контакт на черния автомобилен силикон с бензина.

Червен силикон

Този материал е 100% силиконова еднокомпонентна червена маса, която започва да се втвърдява веднага след реагирането и с влажен въздух. Термоустойчивият червен херметик се използва при монтаж на различни електрически елементи, сглобяване на помпи, промишлени печки, двигатели, отоплителни системи, а също и при оформяне на пролуките в санитарни възли, комини и автомобили.

Характерни особености на червения автомобилен херметик са:

• Не се разтича при нанасяне;
• Има лепкава структура;
• Не губи еластичността и здравината си при въздействие на температурен диапазон от -50 до +300 градуса по Целзий.

Във втората част ще разгледаме какви други видове силиконови херметици има и за какво се използват те -> ТУК!